 Вулкана Тейде в центъра на Тенерифе Едно паметно пътешествие, което началото на 2019-та година ми подари, бе до остров Тенерифе, Испания. Случайност или не, но през последните три години все се случваше някой да ме покани да отида там, на гости в дома си, или пък искаха да ми подарят самолетен билет до това райско местенце. Въпреки голямото си желание и любопитство досега аз все отказвах. И понеже съвсем не вярвам в случайности, вероятно съм чакала точния момент или пък правилния човек, с когото да замина. Бях изслушала много истории за това място, докато най-накрая не дойде моментът да изживея и своята собствена.  Близо до Ла Калета с изглед към остров Ла Гомера Истината е, че след като се върнах, ми отне доста време да напиша тази история. Пътешествието ми бе изключително красиво и преживяването ми беше в абсолютна противоположност на заобикалящата ме действителност до преди да замина - януари, зима, забързания град, намръщени лица... Накратко. И въпреки силната си емоционалност към преживяното, известно време изпитвах затруднения да го формулирам с думи. Снимките вече бяха готови и само чакаха тези редове да се изпишат. Междувременно спечелих и фотографски конкурс с една от снимките. А аз продължавах да се чудя, какво да споделя и картинката ми се изплъзваше. Мислех си, че Гуанчите (коренното население на острова, което в миналото е избито от Испанците) вече ги няма, за да ви разкажа за тях. Представете си древно племе, което живее някъде далеч в тотално различна реалност от нашата. Единственото, свързано с тях, до което успях да се докосна, бе огромент графит на неизвестен артист,някога решил да изобрази тяхното съществуване.Към момента островът е превърнат в туристическа дестинация и тъй като следите от всичко древно са почти заличени, ми беше трудно да ви разкажа за това. Искаше ми се да споделя нещо екзотично и различно, подобно на историите ми от Непал, Индия или Иран (публикувани в стария ми блог). Исках да създам една пълноценна представа в ума. Ала истината бе различна, защото не бе останало нищо от това. Е, а какво имаше? Много вятър, чист въздух, изгарящо слънце, солен океан. Богата природа, кактуси, невиждани южни растения, камъни и вулкан. Хипита и пенсионирани германски туристи. Но най-впечатляващото бе, че имаше свобода. Свободата да си близо до природата и да се чувстваш едно цяло със Света. Да караш колата си по улиците спокойно и другите с усмивка да ти дават път. Ей тази свобода да бъдеш просто човек и да се усмихваш, само защото си жив. Казват, че най-великото съвършенство може да се открие в простичките неща. А ние съвременните хора често правим така, че в търсене на перфектното, луксозното и многото усложняваме живота си до крайна степен, докато в един момент не се окажем тотално изгубени в своята грандомания, илюзорните си стремежи и лишените от стойност идеали. Звучи парадоксално, нали? Е, дойде моментът да ви разкажа за това семпло пътешествие, като се надявам да успея поне малко да успеете да се докоснете до онази красота, с която се срещнахме по пътя.  Нудистки плаж до Ла Калета Кацнахме на пистата след силна турболенция и лакатушене на самолета. Ръкоплясканията бяха силни. Оказа се, че това е едно от най-трудните летища за кацане. Историята за създаването му мисля, че е интересна и обяснява екстремното приземяване. Преди време, когато решили да създават летищата, архитектът, който се занимавал с проучванията и избирането на най-доброто място, починал. Тъй като колегите му не били запознати с изследванията му на терена на острова, те взели картите, по които работел. Когато ги отворили, видяли, че има поставени два хикса ( Х ) . Решили, че това са най-подходящите места, които архитектът е отбелязал за новите летища, и започнали да строят там. В последствие се оказало че тези знаци, не са символ за това, къде се намира съкровището ( сиреч най-доброто място), а –обратно – това били най-неблагоприятните места в целия остров, на които в никакъв случай не трябва да се строи.. На едното място ветровете са необуздани, а на другото метерологичните условия са меко казано ужасни. Затова и често има инциденти. Но спокойно, нали знаете, че ако ти е писано и вкъщи може да ти падне тухла на главата. След като кацнахме, директно взехме кола под наем и потеглихме към океана. Само да вметна, че ако решите да си взимате кола под наем - цените са супер, но има много компании, които могат да ви подведат и затова е препоръчително да внимателно да проучите нещата и да запазите предварително, освен ако нямате излишни 100 евро само за автомивка. Първото място, което посетихме, беше Ла Калета. Намира се в югозападната част на острова. Там е раят за хипитата. Има нудиски плажове, пещери, в които хората са си направили подобия на домове, събират се много музиканти и всички са дружелюбно настроени. Има хора, които с години остават да живеят там.  Изглед от плажа до Ла Калета Природата в южната част е доста суха, с изключение на океана, който внася голяма свежест. Има предимно кактуси, храстовидна растителност и тук-там по някоя друга палма. В същото време на този остров няма нито едно смъртоностно животно, което прави престоя сред природата спокоен и безопасен. Това е и една от причините, поради която харата намират своя нов дом там, някъде между камъните, цъфналите кактуси и солените вълни.  Дзен-арт инсталация на Ла Калета Намират своя дом в баланс с природата отвън и вътре в самите себе си.  "Баранкото на хипитата по време на калима" Калима е пясък, донесен с вятъра от пустинята Сахара. Когато дойде, завладява въздуха и прави гледката мътна. Можете да видите на снимката, как океанът се размива в небето - това е калима. Слънцето не грее толкова ярко и сякаш лека мъгла се разстила пред него. Съседните острови спират да се виждат. Въздухът е леко запрашен. По време на нашето пътешествие това явление се задържа за около 2-3 дена, след което гледката се върна по старому.  Последваха разходки из най-близките места. Първо беше самото градче на Ла Калета, което е разположено покрай океана и е доста малко, китно и спокойно. Имахме възможността да разгледаме и района около Лас Америкас, който е един от най-туристическите из целия остров. Срещаха се по-големи хотели и предимно пенсионирани германски туристи. Снимки от там нямам, защото нямаше и какво да ме грабне. Мястото беше прекалено урбанизирано и изкуствено. Дори и в отношението на местните се усещаше лека студенина, в сравнение с останалите части на острова. Чувствах се като снимката отгоре - като цвете сред кактуси или като кактус сред цветя. Значение няма. Продължаваме...  Ел Медано - раят за кайтистите Продължихме към Ел Медано, което се намира в югоизточната част на острова и едно от най-ветровитите градчета. Под ветровити имам в предвид, че понякога духа толкова силно, че не просто не можеш да си стойш спокойно на краката, а имаш усещането, че вятърът влиза в едното ти ухо и излиза през другото. Влиза през врата ти и намира своя изход от някоя друга твоя част. И духа постоянно. На мен ми беше трудно да издържа повече от няколко часа там. Въпреки това заливът там е и китното място за всички любители на кайт и уинд сърф.  Из малките улички на Ел Медано Градът е малък и е едно от по-алтернативните места острова. Преобладават предимно млади туристи, дошли от цял свят, които са решили просто да се наслаждават на живота. Имаше и българи, заживяли за постоянно в Медано, избрали спокойния и интересен живот.  Природата до Ел Медано   Пътя за Червената скала Червената скала се намира между южното летище и Ел Медано. От името й може да се досетите, че е червена и се издига величествено над океана. Пътят от паркинга за коли до върха трае около час, а отгоре се разкрива невероятна гледка.  Препоръчам ви освен лежерната почивка на плажа да се разходите до върха. Преживяването си заслужава, въпреки вятъра. Така или иначе, ако се решите на това пътешествие, той ще ви съпровожда по време на цялата Тенерифска обиколка. Както е казал Кхалил Гибран: "Дъхът на живота е в слънчевата светлина и ръката на живота е във вятъра".  Изгледи от Червената скала към Ел Медано и Океана   Поглед на Запад Катерехме се нагоре в късния следобед, когато слънцето се приготвяше да залезе. Цветове ставаха все по-оранжеви сякаш с всяка изминала минута догонваха цвета на скалата. Небето и земята под нас сближаваха нюансите си, а океанът им контрастираше със своето все по-тъмно и дълбоко синьо. Вятърът нашепваше „Свобода“.  На върха на Червената скала Вдишвах енергията на вълните и соления аромат във въздуха. Вдишвах ронливата пръст под краката си. Вдишвах последните слънчеви. И с всеки следващ дъх светът в мен и край мен утихваше в своята неспирна глъчка и ме завладя нежно в пълен мир и хармония. Не продължи дълго... Слънцето залязваше, нямахме светлини и трябваше бързо да се връщаме обратно към равната земя.  Залез над остров Ла Гомера Следващото място, на което ще ви отведа, е далеч от туристите и местните жители. Намира се някъде из прохладните гори на Тенерифе с гледка към вулкана Тейде и остров Ла Гомера (Първата фотография от блога е от това място).  Из горите на Тенерифе Няма да издавам, точно къде се намира, защото дадох дума на приятеля си, който от години всяка зима прекарва времето си там - в спокойствие, тишина, сред природата на едно от местата с най-чистия въздух в Европа. Чудно е да имаш интересни приятели, които да ти разкриват нови измерения на живота, и то само чрез личния си пример. Гората беше дъхава с аромат на свежа смола. Целият под бе покрит с дългите иглички паднали от дърветата. Ако се опитах да ходя боса, то непременно някоя се забиваше в ходилото ми – я в точката за черния дроб, я в точката на стомаха. Беше болезнено изживяване за изнежените ми крака.
 Градчето Лос Гигантес  Отново към океана. Китни къщи, заслепени от слънчевите лъчи и усмивките на минувачите. Лос Гигантес се намира на запад от Ла Калета и е една от най-туристическите дестинации на острова.  Въпреки това е много спокойно и изглежда като райско място за живот. Всъщност, там на Тенерифе, всичко е едно леко и лежерно. Има много растения и предмети на изкуството. Хората не бързат за никъде и като че ли успяват повече да се насладят на онези малки, уж незначителни неща от живота. Според мен точно този тип хора правят живота по-красив и цветен. Подобно на леко горчивия вкус на шоколада, ситния прохладен дъжд през лятото или танца на златните жита в нивите. За всеки според вкуса му.  Църквата в центъра на Лос Гигантес По време на разходката забелязах голяма картина, подпряна на една кофа. Изхвърлена без свян, тя се бе превърнала в ненужна вещ за някого или пък в улично изкуство за друг.. Загледах я и след като си дадох сметка, че няма да оцелее дълго, видях, че е оригинал, нарисуван с масло. Изобразяваше типичната Испанска идилия в някое малко градче с тесни улички и пустинни цветове. Реших, че е прекалено ценна, за тази съдба и я взех с мен - в България. По-късно по подписа установих, че картината е на известен френски художник, починал преди няколко години. Бе останал в история с маслените си картини и провокиращи черно-бели фотографии. Е, никога не знаеш какво ще се появи на пътя ти, нужно е само да бъдеш с отворени очи, за да не го подминеш.  Пристанището на Лос Гигантес След леко отклонение се връщам отново на Лос Гигантес. Името на това място идва не от самото строителство или мащаби си, а от природната забележителност, която се простира на запад от него.  Скалите на Лос Гигантес Огромни скали се врязват директно в океана. Големината им е внушителна. Може да си наемете лодка от пристанището и да направите обиколка, за да ги разгледатe отблизо. Вероятно, озовал се там, човек се чувства нищожно малък. Аз така и не отплавах с яхта, но гледката и от брега беше изумително красива.  Залез по време на калима до Маска Мястото, което грабна сърцето ми, бе Маска. Това градче се намира в западната част на острова и до него се стига по едни малки стръмни пътища, които лакатушкат смело нагоре. Има места, на които едва се разминават две коли, а понякога се налага да се разминеш и с автобус. Гледката се мени постоянно. Изведнъж си обграден от пищно зелени планини и заострени хълмове, а в края им се синее океанът.  Маска  Насред цялата тази природа имаше шепа къщурки, повечето от които се криеха под сянката на палмите.     Бадемово дърво Постройките бяха ниски китни къщи с малки дворчета. Някои имаха и ниви с посяти зеленчуци, папая и бадеми. Мисля, че когато живееш на такова място, ти не просто "притежаваш" земята измежду оградата си, а и целия този простор, които те заобикаля. Храна не само очите, но и душата. Естествено в живота трябва да има баланс и затова се срещнахме със сърдити баби, които ни гониха да се ходим с аргумента, че това било тяхното място и щели да викат полиция (случва се на централния площад). После един продавач на плодове ми се развика размахвайки нож в ръце. Може би прекаленото количество хармония може да предизвика вътрешен дисбаланс в хората. Е, ако е така, добре че сме за малко. И въпреки тези неразбирателства, които смятам са естествена част от всяко едно истинско пътуване, останахме дълбоко очаровани от Маска.   С нежната си тишина, аромата на планина и океан, цъфнали бадеми и поклащащи се от вятъра палми, Маска се превърна в любимото ни място за свирене. Започнеш ли да свириш там, ти трябват само няколко мига, за да потънеш в абсолюта на това райско място и музиката да започне сама да извира от теб. Чувстваш, че ти си музика и музиката си ти.. Сякаш двама музиканти се сляхме в един звук, който преминаваше през всяка скала, храст или трева. Чувствах се все едно изнасям концерт насред природата, която беше и най-красивата сцена, а растенията – най-вярната публика. Свирихме два часа, а все едно бяха минали само десет минути. Абсолютен транс (чиста медитация). Ето това е магията на Маска.  Неусетно вече бяхме остарели и косите ни бяха побелели. Времето бе минало, без да разберем... Шегувам се разбира се. Истината е, че авантюристичният ни дух отново ни качи на колата и се озовахме в Ла Лагуна - град в източната част на острова.  Ла Лагуна Ла Лагуна е много живо място, разположено между ниски хълмове. Там се намира и второто летище на острова. Въпреки че е туристическа дестинация, е и едно от местата, където живеят много местни хора. Ето защо Ла Лагуна е едно доста автентично място, където можете да се запознаете с жителите на Тенерифе. Хората са много мили и усмихнати. Гледат на теб повече като на човек, отколкото на турист с портмоне за кратко пребиваване. Отношението им те кара да се чувстваш повече като у дома си и нещо повече – кара те да се чувстваш приет.  Сградите на Ла Лагуна  Освен интересните и усмихнати хора, които се срещат по улиците, градът разполага и със завладяваща архитектура. Сградите са в старо строителство и са обагрени в ярки цветове. Растения има засадени не само в парковете и градските кашпи, но и смело избуяли по покривите на къщите.  Старите сгради са разположени насред тесни улички и въпреки това, вероятно заради полъха на свежия вятър, изобилието от цветове и природа, усещането за пространството е ведро, просторно и светло.  Улично изкуство в Ла Гомера В града се намира един от университетите на острова, което го прави доста жив и младолик. Разрушените сгради са превърнати в улично изкуство. Можете да срещнете много улични музиканти, артисти, малки китни кафенета и галерии. И въпреки че Ла Лагуна е голям град, той е пропит със спокойствие и красота.
Вратите на Ла Лагуна Бях очарована от вратите - големи и тежи, предимно дървени, с графити, без графити, окачени на стени с различни багри. Когато преминеш през толкова масивна и внушителна врата, чувстваш, че преминаваш някакъв особен праг, че навлизаш в друго пространство. Усеща се величие.  Златният плаж  Отскочихме за една нощ до Златния плаж, който се намира в една от най-източните точки на Тенерифе. Повечето плажове са скалисти и каменисти. Трудно можеш да попаднеш на фин пясък под краката, а с цвят на злато - има само един. Пясъкът е донесен с кораби от Сахара и е любимо място за спорт и почивка на местните жители. Поради близостта си със столицата вечер много младежи идват да купонясват. Това го прави не изключително добър за диво къмпингуване и спокойна наслада, но ако искате да се повеселите с тенерифските столичани и да послушате пачанга - това е вашето място. Сутрин се събират групи с хора да тренират с въжета, гуми и други приспособления. Имеше един треньор, които се раздаваше на макс викайки, подскачайки и надъхвайки своите ученици. Изглеждаше като един прекрасен начин да започнеш деня.  Тръгнахме на север до един черен плаж. Тотално нетуристическо място, което намерихме късно вечерта, докато се чудехме къде да пренощуваме. Слизането към плажа беше по едно стръмно криволичещо стълбище, което ни отведе до вулканичния пясък.   Спахме под открито небе с бурния шум от вълните на океана. Понякога водата се вълнуваше толкова силно, че когато разговаряш с някого, едва да се чувате. Пристигайки късно вечерта тук, по стръмната пътека, черния пясък и на фона на грохота на океана - не изглеждаше като най-приветливото място. Сутринта обаче, когато слънцето започна на гали скалите и те заблестяваха, плажът взе да изглежда по-симпатичен. Беше малък, пуст и решихме да се разходим.
Поехме по една малка пътечка, по която се катерихме покрай Агавето и само десетина метра нагоре открихме пещера, скрита зад буйната разстителност. Тя бе превърната в дом. Имаше кухня, столова, легла, място за барбекю и външна маса и цялата беше украсена, като че ли с предмети изхвърлени от океана. Изглеждаше като –пещера-дом-арт инсталация. Имеше всякакви джунджории, като част от тях бяха окачени по тавана и стените.  Пещерата до Черния плаж   Вътрешната градина на пещерата Личеше си, че някой поддържа това място и се грижи за него, като в същото време не е негова собственост. Трудно можеше да бъде забелязано от плажуващите и случайните минувачи.  Докато си в пещерата можеш да наблюдаваш океана и плажа отвисоко. Чудно място.  Разходката продължи, като се издигнахме над скалите, където океанът звучно се разбиваше в тях. Беше се разстелила ефирна мъгла от разпръсналите се капчици вода.   Селце в севернаа планинска част на Тенерифе Продължихме да обхождаме острова. Разглеждахме природата, архитектурата и жителите на всяко едно място. Понякога се спирахме, вадихме инструментите и свирехме. И така, обикаляхме сякаш търсихме нещо.  Абсолютен баланс И тук се сещам за думите на Карлос Сантана: „Музиката е баланс между мъжкото и женското начало. Жената е мелодия, мъжът е ритъм. Моята задача е да ги изпратя до леглото, където те ще са ангажирани да направят всичко естествено и нормално.“  Уличното изкуство из селата Изкуството, на което се натъквахме по улиците беше навсякъде. Можеше да се видят рисунки и всякакви други проявления на артистизъм както в големи градове, така и в малки селца и крайпътни стени, което само по себе си допринасяше за уникалната и одухотворена атмосфера. В това отношение смятам, че Тенерифе би трябвало да е за пример в целия свят, защото всички знаем, че активното присъствие на изкуството в живота на хората, ги прави по-спокойни, щастливи, истински и здрави.  Планинско селце на о.Тенерифе Има разлика от това да се разхождаш в град, чиито сгради са обагрени с цветовете на дъгата и такъв, в който са предимно в нюансите на сивото. Пъстрата архитектура е семпла, но същевременно въздействаща и емоциите, които предизвиква в човек, са напълно различни.  Папая Продължавам с екзотичните плодове, които можете да откриете не само по пазарите, но и растящи по улиците. Препоръчвам ви да опитате всички ново, което откриете там. Реално можете да попаднете на плодове, които да ви докарат до абсолютно блаженство (каквото е например мангото за мен). Папаята и авокадото са сред най-често срещаните. Има също и още много странни, чиито имена не запомних, но определено си заслужаваха. С екзотични вкусове в устата идиличната картинка на острова се допълва и преживяването е още по-пълноценно.   Залез с поглед към океана Времето бе захладняло. На моменти преваляваше дъжд, но това не ни пречеше да се наслаждаваме на пътешествието си. Дори така планината носеше още по-свеж аромат, а картината пред нас ставаше все по-драматична.  Пуерто де ла Круз Слънцето бавно залязваше и се готвеше да се срещне с хоризонта.  Някъде до Сан Хуан де ла Рамбла Беше застудяло, валеше и определено не беше подходящо да разпънем палатката. Тенерифе продължи да ни изненадва с разнообразието си, събрано на тази иначе толкова малка територия. Островът е разделен и на множество микро климати, което означава че ако си на юг - може да умираш от жега, и когато се качиш едва 20 км на север - да попаднеш на дъждове, виелици и студ. Затова решихме да се отправим на юг, за да можем да се насладим на последната топлина. Времето ни тук скоро изтичаше.  Цветето на живота в баранкото на Ел Пуертито Една от последните си вечери прекарахме в баранкото на Ел Пуертито. Мястото е изключително приятно - с дух на свобода. Напомня на "по-елитната" Ла Калета. Вече се беше стъмнило и луната осветяваше цялото пространство. Бяхме разпънали палатката си в началото на баранкото. Беше тихо и почти нямаше вятър. Знаехме, че има други лагеруващи в баранкото, но не долавяхме никакъв звук от тях. Сякаш бяхме само ние, луната, кактусите. Извадихме инструмените. Островният дъх ни завладя и засвирихме. Мелодиите се лееха едни след други, беше пълна импровизация. Потънахме в един миг на пълна тишина, обляна с музика. Не след дълго се чуха удари по джембе. Приближаваха. Чуха се и други инструменти. До нас се приближаваше група хипита с инструменти и удивени физиономии. Мислеха си, че се чува музика от запис. Малко по-късно и останалата част от баранкато се присъедини към нас и докато се осъзнаем, бяхме заобиколени от хора, повечето от които с ударни инстументи, а тук там се отличаваше я някой духов или пък струнен. Трябва да си призная, че на Тенерифе ми бе едно от най-трудните места да определя пола на заобикалящите ни хора. Не съм сигурна на какво се дължеше този феномен. Като се има предвид, че съм живяла в Лондон и съм ходила в един от най-известните квартали на хомосексуалисти, както и че съм обикаляла лъскавите места и пилони в Лас Вегас, мислех, че съм се нагледала на най-цветни, пернати и каквито щеш картинки. Тенерифе наистина ме удиви с тази си смесица от полове и липса на точна индетификация. Дойде момент, в който дори се отказах да разбирам пола на човека. Така де, посвирихме си като хора (мъже, жени, явни хомосексуалисти и "безполови") в баранкото под лунна светлина и после заспахме сладко в палатката.  Пътя юга към севера Ранна утрин ни посрещна на остров Тенерифе, а пътят се откриваше с дъга.  Това беше последният ни ден на острова. Стегнахме багажа и се отправихме за последен път за това пътешествие към Маска, за да свирим. Атмосферата на този град е толкова вдъхновяваща и пробуждаща, че веднага те вкарва в транса на музиката. Колкото повече се приближавахме към града - толкова повече времето се намръщвшеа, а с него стихваше и поривът за свирене.  Когато изкачихме последния баир преди китното градче - пред нас се разкри невероятна гледка – чудна дъга в целия разкош на седемте си цвята бе обгърнала Маска. Пръскаше ситен дъжд, а слънцето смело си проправяше път през него. От тропическите гори се носеше невероятно свеж аромат на природа и чистота. Слязохме под дъгата и останахме часове там в блажена наслада.     Да свирим не успяхме, но живота ни припомни още един от уроците си: Че има моменти в които трябва да пуснеш всичко, което желаеш и тогава той - живота може да ти предотстави нещо далеч по-ценно и красиво. Нещо, за което душата ти милее, а ти забравил си. Такива моменти са подаръци от живота, а дъгата е едно от светлите му предзнаменования. През тези 19 дена Канарски обиколки, успяхме да запишем и видео на една от песните ни, която можете да изгледате тук: Flying Nomads - Mali trembling Малийски трепети Във всяка пустош или от всеки камък може да изникне цвете, което да даде живот на неживото и да внесе смисъл във Вселената. Това е цветето на живота. В него се съдържа цялото познание и хармония на Всемира, всички неизказани тайни. Цветето на живота се съдържа във всеки от нас и като него ние също може да осмисляме света. Колкото по-дълго сме на тази земя, толкова по-дълго бихме могли да го правим. Музика: Flying Nomads Видео: Flying Nomads Мастеринг: Ангел Додов Малийски трепети е част от албума "Първият ден на Луната". Можете да го намерите в Bandcamp: https://flyingnomads.bandcamp.com/releases Музиката на Flying Nomads (Летящите Номади) е създадена изцяло с акустични инструменти, вокали и душа. Можете да ни намерите тук: https://www.facebook.com/flyingnomadsmusic/?modal=admin_todo_tour С безкрайни Благодарности на човека, който ми подари това пътешествие!
0 Comments
Leave a Reply. |
