Пловдив, късно вечерта. След цял ден обикаляне по старинните улички на града, няколко минути преди тръгването на автобуса ни към съседна Турция, багажът ми се оказва заключен на гарата. Касиерката си е тръгнала и няма желание да се връща, дори с таксито, което и предложих да я докара и върне обратно. Охраната е достатъчно "подпиинал", за да не разбира, какво точно се случва. Имам само раницата с фотоапарата на гърба си, автобусен билет за държава, в която досега не съм била, приятелите до себе си и мечтата за каране на кайт на далечен остров. Тръгвам! Майната му на багажа, все някак ще се оправя за една семица. И така, политаме с автобуса към Истамбул, после ферибот. Разкриват се невероятни гледки на острови- малки и големи. Чайки летят над кораба, а щастливи туристи им хвърлят храна. Носят ни чай- турски чай в малки чашки наподобяващи формата на женско тяло. След дълъг път пристигаме на заветния остров. Целият е населен с малки селца на големи разстояния. Намираме нашата къща, където ни чака цял екип от българи - кайтисти, които живеят там и се радват на вятъра и вълните цяло лято. Спокойно е на острова. Рамазан е. Това е моемнтът на пости за мюсюлманите от ранна утрин до вечер. Затова и кметът на селото идва всеки ден в нашата къща, където си пиива и хапва на воля с нас. И все по някое време се появяваше жена му и с викове турски го събираше да си ходи в къщи. Мохабета за него свършваше, но за нас продължаваше- и в къщата и на плажа. Ето, че стигаме до заветния момент, когато започвам да се уча да карам. Вятърът духа толкова силно, както никога досега не го бях усещала. Единствено в случаите на буря, но на Гьокчеда грееше жарко слънце. Духаше толкова силно, че когато някои ти говори имаш чуството, че му отвяваше думите. Започнах да уча за вятъра- как да разбирам накъде духа, да наблюдавам движенията му и да разбирам дали е подходящ за каране или не. Научаваш се да чуваш вятъра с двете си уши. Интересно е да наблюдаваш това природно явление, тъй като реално е невидимо и единствено чрез предметите (като знамената), и другите си сетива- можеш да разбираш вятъра. Следващата стъпка от обучението по кайт е с малко хвърчило на плажа. Голяма забава е, като игра за големи. Научаваш се да правиш различни форми с него, които след това ще трябва да приложиш на големия кайт. Разликата тук е, че с малкия си седиш здраво стъпил на земята, докато с големия можеш да полетиш в някоя посока. След като се научиш да управляваш малкия кайт идва време на големия и срещата с водата. Да обаче, вятърът трябва да е достатъчно силен. И тук може да дойде голямото чакане. Вятър брули, а учители ти вика, че е слабо. Чакаме. Броим песъчинките на пясъка. Правим стойки. Слушаме историите на кайтисти- кой къде карал, кой как се е пребил и си е счупил нещо. Разбираш, че това не си е шега работа. Започваш да се чудиш, дали си заслужава риска. Но в същото време гледаш хора със счупени крака и ръце, с невероятни им "корабокрошенски" истории, и в същото време в тях гори желанието да оздравеят и пак да се качат на кайта и да яхнат вълните. Зарибявката е голяма. Продължавам. Слагам кайта, взимам дъската и хайде във водата. Ето тук започна истинското предизвикателство. Трябва да управляваш кайта, да следиш вятъра и водата. Факторите станаха много. Трябва да уцелиш правилната сила, с която да загребеш вятъра, за да се изправиш. Да, но се оказа не лесна задача. Ту изхвърчах напред и се забивах челно във водата, ту не ми стигаше тяга и падах по дупе назад. Отново и отново. Опит след опит. Гълтах вода. Ядосвах се. Смеех се. Учителя ми седеше до мен и ме надъхваше. Гледах как другите кайтисти се носят свободно над водата, скачат и правят най различни трикове. Виждах усмивките по лицата им и това още повече ме мотивираше да продължавам. Поредния опит и за един миг се изправих и тръгнах. Движех се свободно с дъската над водата, а кайта ме дърпаше плавно напред. Аз карах. Уха! Усещах силата на вятъра над мен и стихията на водата, а ти си между двете. Усещането е невероятно! Чувстваш се толкова свободен. Усмивката грейва и на твоето лице :) Учителят ми вика нещо в далечината, а аз се нося към плажа, пускам платното и отново плисвам във водата. Вятърът утихна, слънцето се скри. На следващия ден отпътувахме обратно към България, но въодушевлението в мен мен бе живо за седмици наред. Уникално е усещането да бъдеш между тези две стихии- вятъра и водата. За мен, това е изкуството на кайта- да имаш силата да ги управляваш и чрез тях да правиш това, което желаеш. Да бъдеш свободен и да се радваш на тази природа, която те заобикаля.
0 Comments
Leave a Reply. |
AuthorBorn in Bulgaria, but gave my hearth to the World. Music:
Flying Nomads |